Вятър в планината
Често проявите в планината се усложняват от силните ветрове, които помитат всичко по пътя си. Понякога скоростта на въздушните маси надвишава-30 km/h. Силният вятър разкъсва палатките в бивака, отнася покривите на хижите и пречупва грамадни дървета. Особено* опасно при такова време е преминаването по високите и изпъкналите части на планината. Попаднал сред въздушния вихър, човек трудно може да запази равновесие, за да се движи нормално. Всеки момент той очаква да бъде понесен и съборен в пропастта. Увлечен в неравната борба с вятъра, планинарят забравя за останалите опасности. Силите му се изчерпват, съзнанието му се притъпява. Създават се предпоставки за неувереност, несигурност и отклоняване от верния път. При ветровито време съществува по-голяма вероятност от каменопади и лавини. Още по-опасен става вятърът, когато е придружен с дъжд, сняг или носи със себе си фирнови парчета. Те се удрят в телата, нараняват оголените части и се забиват като тръни в очите. В такива моменти дори защитните очила не помагат, защото бързо се запълва със сняг и трябва непрекъснато да бъдат почиствани, което води до чести нежелателни спирания. От ледения вятър мокрите дрехи замръзват. Ако температурата е ниска и духа силен вятър, се увеличава опасността от измръзване. Опитният планинар знае, че аленочервеният залез на слънцето, перестите облаци и “снежните флагове” по високите ръбове са признаци, които показват, че предстои среща с вятъра и задължават да се вземат необходимите мерки за безопасност, още повече, че след силни ветрове следва влошаване на времето. Ако групата се намира по билото, е необходимо да потърси заветно място и да изчака, докато вятърът стихне, или да слезе по-ниско и да продължи пътя си по безветрената страна на склона.