Техника на движение без карта
Важен елемент от техниката на движение без карта е измерването на разстоянието. Съществуват няколко способа:
Измерване на разстояние с броене на крачки. Това е най-точният универсален метод за придвижване в непозната местност. Необходимо е състезателят да си изгради навик да измерва разстоянието в двойни или четворни крачки.
Окомерно измерване на разстоянието. Този метод не е толкова точен, но е много бърз и лесен. Най-често се използува на открита или полуоткрита местност. Трябва да се започне с по-малки разстояния, които постепенно да се увеличават. При по-големи разстояния вероятността да се допусне грешка се увеличава.
Измерването на разстоянието по местни предмети. Контролирането на преминатото разстояние по местни предмети е възможно при наличие на характерни и лесно забележими ориентири. Например при движение по просека с далекопровод за измерване на разстоянието могат да се използуват стълбовете.
Измерване на разстоянието по време. За използуване на този метод състезателят трябва ла има голям опит и да е развил специализирано възприятие за скорост. В зависимост от характера на терена и своето физическо състояние състезателят знае за колко минути ще пробяга Н-km. Обикновено този метод се използува при по-дълго разстояние и при бягане по пътища и пътеки, когато скоростта е равномерна и може лесно да се контролира.
Движението по азимут е един от основните способи за придвижване в непозната местност. С помощта на бусолата могат да се преодолеят разнообразни отсечки. Движението по азимут се осъществява благодарение на това, че всяка точка от местността се намира под някакъв ъгъл спрямо изходната точка. Техниката на движение по азимут включва:
1. Бързо и точно определяне с помощта на бусолата азимута от картата и посоката на местността.
2. Поддържане на посоката при минимално използуване на бусолата.
3. Постоянно и точно измерване на преминатото разстояние по различни терени и почвено-растителна покривка.
4. Запазване на посоката след преодоляване на различни препятствия (непроходима гора, блата, езера).
5. Контролиране на правилното движение с използуване на местни предмети и елементи на релефа.
Техниката на грубия азимут (грубо бягане с бусола) се характеризира с възможността за по-голяма скорост на придвижване. Той се прилага в райони, богати на характерни площни или линейни ориентири. При движение по отсечката грубият азимут се използува за стигане до опорния или изходния ориентир за атакуване на контролната точка . Тази отсечка позволява висока скорост до изходния ориентир (кръстопътя) за атакуване на контролната точка. Поляната (1), върхът (2) и езерото (3) са характерни ориентири, които състезателят лесно може да забележи при високо темпо на бягане. Засичането на азимута става в движение. Грубото бягане с бусола се съчетава с окомерно измерване на разстоянието по местни предмети и по време.
Техниката на финия азимут осигурява голяма точност при определяне на посоката. Скоростта на придвижване е сравнително малка. Финият азимут се използува в края на отсечката при атакуване на контролната точка от изходния ориентир или по отсечката при сложна ситуация.
Засичането на азимута става при леко ходене или на място. Движението при влизане в контролната точка е с жалониране, като се спазва точната посока и разстоянието. Финото бягане с бусола се комбинира с броене на крачки. Много редки са случаите, когато се прилага само движение с бусола. От голямо значение за повишаване на скоростта в крайната фаза на отсечката е съчетаването на двете техники, като при това не трябва да се преминава критичната скорост.
В планината, движение без карта, карта, ОРИЕНТИРАНЕ, планина, туризъм