ОСНОВНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ
Облачност. Чрез разпознаване на облачните форми туристът може да прави най-сигурни заключения за промените на времето в близките часове. Облаците са видим израз на състоянието на атмосферата. Те представляват въздух, наситен с влага, която на различни височини се кондензира под формата на водни капчици или ледени кристалчета. Облаците получават различни форми и цвят в зависимост от условията, при които се образуват, от своята плътност и слънчевото осветяване.
Съществуват няколко класификации на видовете облаци. Най-целесъобразните се основават на външните белези (сведени до десет облачни форми) и на височината на облаците.
1. Слоесто-купести облаци (стратдкумулус). Представляват големи вълма, които покриват цялото небе. Наблюдават се от високите части на пла-
нината. Приличат на развълнувано море, което е заляло долините.
2. Слоести облаци (стратус). Еднообразен сив облачен слой.
3. Слоесто-дъждовни облаци (нимбостратус). Безформени ниски облаци, под които често се движат по-тъмно оцветени части.
Облаци с вертикално развитие. Основата им може да лежи в слоя на ниските и по-рядко в слоя на средните облаци. Представляват еднородни изолирани облаци. При студени течения могат да се свържат във вериги. Към тях спадат следните две форми:
1. Купести облаци (кумулус). Изградени са от водни капки и са разположени в слоя на ниските облаци. Рядко горната им граница минава-00 ш. Основата им е почти хоризонтална.
2. Купесто-дъждовни облаци (кумулонимбос). Имат огромна маса и силно вертикално развитие. Наподобяват планини и кули. Основата им е обикновено в слоя на ниските облаци, а горната граница — в слоя на високите, затова купесто-дъждовните облаци съдържат вода във всичките й агрегатни състояния: водни капки, ледени кристали и снежинки. Това придава на облака неустойчивост и води обезателно до валеж, достигащ земната повърхност.
Средни облаци. Съставени са от малки изстудени капки. Тези облаци са много разнообразни по външен вид. Към тях спадат следните две основни форми:
1. Високо-купести облаци (алтокумулус). Представляват ивици от пло-ски вълма, подредени в редове. В някои случаи краищата им се сливат. Особено характерни са лещовидните облаци.
2. Високо-слоести облаци (алтостратус). Те са сравнително еднородно нишковидно було, през което слабо може да прозира слънцето или луната.
Високи облаци. Изградени са от ледени кристалчета. Високите облаци са толкова тънки, че през тях се вижда синьото небе. Към тях спадат:
1. Перести облаци (цирус). Тези облаци са бели, прозрачни, с нишковидна или вълниста структура. Характерни са ноктевидните, завити като кукички перести облаци.
2. Пересто-купести облаци (цирукумулус). Представляват бели неясни вълма, разположени на групи или редове.
3. Пересто-слоести облаци (цирустратус). Тези облаци са като тънко було, което понякога е толкова прозрачно, че само придава на небето млечно-бял оттенък.
Температура на въздуха. Тя има съществени денонощни и годишни колебания. Измерва се с различни видове термометри. Температурата на въздуха зависи от географското разположение, климата, релефа и надморската височина. Съществено значение имат въздушните течения и облачността. През зимата денонощните колебания .са по-малки, отколкото през лятото. Чрез редовното измерване на температурата на въздуха планинарят може да се предпази от определени опасности в планината, да направи удачен избор на място за бивак, правилно да разпредели времето в походния ден и пр.
Атмосферно налягане. Това е силата, с която въздухът упражнява натиск върху всяка точка от атмосферата:И повърхността на земното кълбо. Барометричното налягане на две различни по височина точки е различно поради нееднаквата дебелина на атмосферния слой. При хубаво време на Черноморското крайбрежие атмосферното налягане е-0 mm, а на в. Мусала (2925 т) е-2 mm.
Атмосферното налягане в планината
Атмосферното налягане в една и съща точка на земното кълбо при различни метеорологични условия може да бъде различно. Това се дължи на обстоятелството, че атмосферата никога не остава в състояние на покой. В нея непрекъснато се движат различни топли или студени течения, наситени с по-малко или повече влага, от което зависи тежестта на въздушния пласт (студеният въздух като по-плътен тежи повече от топлия).
Валежи
Валежи. Водните капчици или ледените кристалчета в облаците наедря-ват, придобиват по-голяма тежест и започват да падат към земната повърхност под различна форма:
1. Дъжд — валеж от различни по големина водни капчици. В зависи<-
мост от това може да бъде ръмящ или пороен.
2. Сняг — валеж от снежни кристалчета с различна големина.
3. Суграшица — валеж от кръгли снежни топчици
4. Градушка — валеж от парчета лед с различна форма и размер, обикновено имат централно суграшено зърно и ледена обвивка от редуващи се матови и прозрачни слоеве.
При определени условия водните пари могат да се кондензират по повърхността на земята в следните форми:
1. Слана — образува се по предметите и растенията под формата на ледени кристалчета. Това втава предимно през ясните пролетни и есенни нощи, когато температурата е сравнително ниска.
2. Роса — образува се върху земната повърхност във вид на малки водни капки при същите условия както сланата, но при температура над-.
3. Скреж — рохкав снегообразен налеп, който се образува при студено и мъгливо време.