ОРИЕНТИРАНЕ С КАРТА
Подготовката на картата. Преди да се използува картата, трябва да се извърши известна предварителна подготовка. Уточняват се мащабът, височината на сечението, наклонът при-cm заложение, годината на заснемане на местността и на изработване на картата, годината на реамбулация, поправката на направлението и т. н. Състезателите получават тази информация в навечерието на състезанието, когато организаторите показват карти, в които посочват и някои данни. На техническата конференция също се правят допълнения към тези въпроси. Преди по-големи състезания предварително се издавай бюлетини, в които наред с характеристиката на маршрутите се дават и пълни данни за картите. След като състезателят получи картата на старта, трябва да я сгъне така, че да се вижда целият маршрут или да е възможно последователно разкриване на отделните участъци от него. За предпазване на картата от атмосферните условия се използуват различни планшети.
Ориентиране на картата.
Ориентиране на картата. Да се ориентира картата означава да съвпадне направлението и разположението на теренните форми и метните предмети на картата с действителното им направление и разположение на местността. Ориентирането на картата най-бързо и най-точно се извършва с бусолата. Тя се поставя на която и да е вертикална линия от координатната мрежа, след което картата се върти, докато магнитната стрелка съвпадне с направлението на линията, върху която е поставена. При завъртването на картата трябва да се внимава северът й да съвпадне със северното направление на магнитната стрелка. Картата може да се ориентира без бусола, като се използуват различни линейни ориентири — пътища, далекопроводи и др” Картата се върти, докато избраната линия на местността съвпадне с изображението на картата. Обръща се внимание на другите ориентири от двете страни на избрания линеен ориентир.
Определяне на точката на стоене
Точното ориентиране изисква състезателят да знае във всеки момент местоположението си. Определянето на местоположението се осъществява по няколко начина:
На око, по близко разположени ориентири. Този начин е прост, но доста ефективен за приблизително определяне на точката на стоене. Подбират се ясно изразени теренни форми. Картата се ориентира с бусолата, след което се подбират няколко от заобикалящите теренни форми и на око се преценява местоположението спрямо избраните ориентири.
По измереното разстояние. Този начин за определяне на местоположението е основен в състезателната практика особено в райони, бедни на ситуация. В този случай единствено отчитането на разстоянието с помощта на крачки позволява на състезателя бързо да определя местоположението си.
Чрез обратна визура. До този способ се прибягва, когато състезателят вече не е в състояние с помощта на разстоянието да определи местоположението си. С други думи, той е загубил правилната ориентация и за да продължи по-нататък, е необходимо да определи първо точката на стоене. Това се осъществява с помощта на характерни, макар и отдалечени, ориентири. С бусола се измерват азимутите към тях, след което се нанасят върху картата обратните направления на тези ориентири. Там, където се пресичат линиите, се намира точката на стоене.