ОПАСНОСТИ В ПЛАНИНАТА И ПРЕДПАЗВАНЕ ОТ ТЯХ
Броят на хората, които очакват с нетърпение да прекарат свободното си време сред природата, непрекъснато се увеличава. Нараства и стремежът на алпинистите за победа над все по-трудно достъпни върхове. В планината съвременният човек намира подходяща среда за отмора и естетическа наслада. Но тук той попада в съвсем различна обстановка от тази,’ в която живее и работи. Пребиваването във високата планина е здравословно и същевременно е свързано с излагане на редица опасности. ЗатоЕа не е достатъчно само желанието за практикуване на туризма и алпинизма, а са необходими и определен минимум теоретични познания за същността на природните явления, живота в планината и характерните за нея опасности. Те могат да бъдат от най-различен характер. Понякога опасностите са комплексни. Причините за възникването им са обективни или субективни.
ОПАСНОСТИ, СВЪРЗАНИ С РЕЛЕФА И СТРОЕЖА НА ПЛАНИНАТА
По-трудно достъпните форми на планинския релеф — стръмните тревисти, снежни и ледени склонове, снежните козирки, сипеите, каменните реки, отвесните скали и пр. — подлагат придвижващите се по тях туристи и алпинисти на реална опасност от подхлъзване и нараняване. Под въздействието на външните земни сили и природни явления планинският релеф непрекъснато се изменя. Тези промени също могат да представляват опасност за туристите и алпинистите.
Каменопади
Те се образуват в резултат на постоянно действащите процеси на изветряване и рушене на скалните масиви. В природата съществуват три вида изветряване на скалите:
1. Физическо изветряване. То е резултат от механическото въздействие на въздуха, ветровете, дъждовете и температурните колебания. Вследствие на многократното замръзване и разтопяване на водата, намираща се в пукнатините на скалата, тя се разрушава.
2. Химическо изветряване. Към него се включва действието на кислорода във въздуха, на водата и разтворените в нея химически вещества.
3. Органическо изветряване. Наблюдава се по местата, където има растителност. Разтворените във водата химически вещества при помощта на органичните киселини, които отделят растенията и микроорганизмите, също причиняват разрушаване на скалите.
Степента и интензивността на изветряване зависят от строежа и състава на скалите, тяхното изложение, надморската височина и климатичните условия.
Най-много каменопади възникват през пролетния и летния сезон, когато се топят снеговете, или след продължителни дъждове. При рязко затопляне на времето през зимните месеци също не трябва да се изключва опасността от падане на камъни. Сигурни признаци за поява на каменопад няма. През цялата година, по всички склонове е възможно туристът и алпинистът да бъдат изненадани от внезапния тътен и свистенето на летящи камъни. Те се удрят свободно в скалите, отскачат и увличат други след себе си така, че се образуват огромни каменопади, от който човек трудно може да се запази и спаси. Те могат да бъдат предизвикани и от силни викове, стрелба, невнимателно движение или животни, преминаващи по скалните участъци.
Едно от основните правила за придвижване в планината е да се избягват опасните от каменопади места. Предпочитат се изпъкналите части на планинския релеф, защото в улеите, кулоарите и широките камини се съсредоточават всички падащи камъни. Когато е невъзможно да се избегне преминаването по тях, то трябва да стане поединично, в ранните сутрешни часове, като останалите членове от групата изчакват на защитено от падащите камъни място. При такива случаи се поставя наблюдател, който следи за появата на опасността, която може да вземе огромни размери, като се образува каменна лавина.
Когато има единично срутване на по-малки камъни, най-добре е да се проследи с поглед движението им и да се реагира в последния момент. Това може да се приложи на склонове с малък наклон. При отвесни скали скоростта на летящите камъни е такава, че докато алпинистът се прилепи плътно към скалата и постави раницата -или ръцете си като щит над главата, камъкът вече е стигнал до основата на стената. Ето защо катеренето с каски е задължително.
Изкачването и слизането по сипеи от много хора едновременно налага те да се движат близко един до друг така, че при евентуално събаряне на камък следващият в колоната да го задържи, преди той да е набрал голяма скорост.
Лавини
Наименованието на лавината произхожда от латинската дума “лабор”, която означава плъзгане. В действителност лавините представляват огромни снежни маси, които се спускат с голяма скорост по склоновете на планината. За разрушителното действие на лавините има данни от най-дълбока древност. Лавините представляват една от най-коварните опасности не само за туристите, алпинистите и жителите на планинските селища, но и за народното стопанство. По своя път лавините изкореняват вековни гори, разрушават масивни сгради, затрупват пътища и цели селища. Много хора са намерили смъртта си в хладните прегръдки на лавините. Затова те са обект на непрекъснато проучване и изследване. В повечето планински райони има специално обучени групи, които контролират състоянието на снега и при увеличена опасност от лавини забраняват навлизането на хора по тези места. От друга страна, всеки планинар трябва да е запознат с причините и възможностите за образуване на лавини. А те са много и от най-различно естество, но на първо място несъмнено ще трябва да се постави техният първоизточник — снегът.
Плътността на падналия сняг е в пряка зависимост от температурата на въздуха и вятъра. Когато времето е студено и тихо, снежните кристалчета са леки и летят във въздуха като пух. Този сняг има най-ниско съдържание на вода —-. Тежкият и плътният сняг пада при температура около нулата. Преминавайки през богато наситения с водни пари въздух, снежните кристалчета нарастват и увеличават своя обем. Тогава се казва, че валят снежни парцали.
Ако снеговалежът е придружен от силен вятър или току-що навалелият сняг се пренесе от по-късно появилия се вятър, снежните маси се натрупват неравномерно и силно се уплътняват. При тези случаи се изменя първоначалната форма на снежните кристалчета, които стават по-малки по обем. Така се образува плътният пресован сняг. От него са съставени козирките и снежните дъски. Често действието на вятъра се засилва от мъглата, влажния и топлия въздух. Повторното топене и замръзване на кристалите уплътнява до такава степен снежната покривка, че тя може да издържи движещи се по нея хора, а понякога — и леки превозни средства.
Под действието на собствената си тежест, температурата и движението на водните пари във вътрешността на пластовете снежните кристалчета постепенно променят първоначалната си форма, за да стигнат до закръглени зрънца. Новият сняг се превръща в стар, който в зависимост от големината на зрънцата бива едрозърнест, ситнозърнест и фирн.
Образуване и падане на снежни лавини
Образуването и падането на снежни лавини е пряко свързано с механичното състояние на снега, статичните и динамичните зависимости и характерните свойства и развитие на снежните пластове. Силите, които задържат снега по склоновете на планината, са силите на сцепление между отделните пластове, от една страна, и между снежната повърхност и склона, от другк. Когато се наруши това сцепление под действието на вътрешните процеси и метаморфоза на снега или теглото на отделните пластове премине определени граници, тогава се образуват лавини.
Снегът и снежната покривка не биха могли да се движат, ако склонът, върху който се намират, няма известен наклон. Колкото по-стръмен е той, толкова опасността от лавини е по-голяма. Но да се говори само за лавино-опасни склонове е неоснователно. Има лавиноопасно време и тогава дори на по-полегати склонове се образуват лавини. Естествено изпъкналите и стръмните склонове са по-опасни в сравнение със скалните стъпаловидни образувания. Микрорелефът играе също важна роля при образуването на лавини. Гладките склонове, покрити с висока алпийска трева, са добра основа за подхлъзване на натрупаните снежни маси. Покритите със скални блокове или залесени склонове са по-безопасни.
Класификация на лавините
Класификацията на лавините и днес все още не е напълно уеднаквена при различните автори. Практическата необходимост за даване на пълна и точна информация, от която зависи подготовката на спасителната акция, е причина Международната организация по планинско спасяване да приеме общовалидна класификация на лавините:
Лавини от сух пръхкав сняг. Образуват се няколко часа след снеговалеж при тихо, студено време. Пръхкавият сняг има малко вътрешно сцепление и пада като безформена маса. Обикновено лавината започва от най-стръмните изпъкнали части на склона, като непрекъснато се увеличава от намиращия се по пътя й сняг. Тя расте на ширина и има форма на водна капка.
Прашни лавини.
Падат при същите условия, характерни за лавините от пръхкав сняг. Поради промяна на начина на движение по склона и най-вече при по-големи натрупвания от прясно навалял сняг прашните лавини добиват огромни размери и като снежен облак с невероятна голяма скорост (до-0 km/h) се понасят надолу . Лавината увлича със себе си известно количество въздух, като по този начин придобива небивало разрушително действие. Може да предизвика страхотни поражения дори на отсрещния склон.
Лавини от мокър сняг.
Лавини от мокър сняг. Падат при силно затопляне на времето и най-вече в обедните часове на пролетните дни. По-високата температура предизвиква топене на горните снежни пластове. Водата се просмуква надолу, достига основата на снежната покривка и я подмива. Тези лавини се движат бавно (до-—25 km/h) и помитат със себе си камъни, дървета и всичко, което се намира по пътя им. Ето защо се наричат и основни. Снегът е напоен с влага, много тежък и пресован. Предпазването от мокрите лавини е сравнително лесно, тъй като те се движат по определени улеи при висока температура, което винаги може да се има пред вид от планинарите. Лавини от сухи снежни дъски. Снежните дъски се образуват под въздействието на вятъра. Новият натрупан пласт от сняг не получава добра спойка със стария, дори помежду им остават известни празнини. Равновесието се нарушава обикновено при пресичане на хора или животни, с което се напуква целият горен пласт и той бързо се плъзга под форма на големи блокове надолу. Тези лавини обикновено причиняват смъртта на всички попаднали в тях.
Лавини от мокри снежни дъски. Те имат широка линия на откъсване. Причиняват се също от затопляне на времето и обилно просмукване на вода в снежните пластове (най-често през пролетните месеци). Пластовете се подмиват и връзката помежду им се нарушава. Снегът под мястото на отцепването се нагъва, тръгва надолу и постепенно набира голяма скорост.
Туристите и алпинистите трябва да имат основни познания за причините, предизвикващи падането на лавините, за да могат най-добре да се предпазват от тях. От значение естествено е и натрупаният планинарски опит. Никога не трябва да се подценява обстановката, да се разчита на случайности. Когато има и най-малко съмнение за лавинна опасност на дадено място, по възможност то трябва да бъде избягнато. Въпреки голямото разнообразие от фактори и обстоятелства, свързани с предпазването от лавини, могат да се посочат следните принципни правила, които естествено също следва да бъдат приведени към всеки отделен случай със съответна компетентност:
Съвети при планински туризъм – лавини
1. Не трябва да се предприема движение в планината след обилен снеговалеж при ниска температура, при рязкото й покачване вследствие на южни ветрове или общо затопляне на времето. Пролетно време движението е добре да става в ранните сутрешни часове.
2. При съмнение за лавинна опасност движението трябва да става задължително с лавинен шнур, който се завързва за тялото на Планинаря (или за раницата му) с единия край, а другият се оставя да се влачи свободно по снега.
3. При изкачване на склонове, криещи и най-малка опасност от свличане, трябва да се използуват ръбове, скалисти участъци и движението да става право нагоре.
4. Пресичането на лавиноопасни места трябва да става в най-тясната им част, в една следа и на големи разстояния един от друг, така че на застрашения участък да има само един човек. Необходимо е да се остави предварително наблюдател, който да следи целия склон и дори целия лавиносъбирателен басейн, ако това е възможно.
5. Преди навлизане в опасната зона се освобождават каишките от щеките, допълнителните пристигания на ските и раницата.
6. Викането, пеенето, стрелбата и други резки шумове могат да нарушат равновесието на снежните пластове, когато условията са назрели за това. По тази причина такива шумове трябва да бъдат избягвани.
7. Движението през нощта или при мъгла в лавинни райони е добре да бъде избягнато.
8. Преминаването на опасни места трябва да става след обличане на повече Дрехи, поставяне на ръкавици, шапка и пр., за Да се намали опасността от замръзване при евентуално затрупване от Лавина.
Когато въпреки всички предпазни мерки се попадне в лавина, трябва да се запази самообладание и докато снегът е още в движение, да се действува решително. При това се изхожда от двете възможности — лавината да идва отгоре или хората да бъдат понесени от снежните маси, върху които са се намирали. В първия случай има известно време за избягване встрани, особено ако застрашените са със ски. Освобождават се бързо ските, раницата и щеките. При прашни лавини е добре да се постави нещо на лицето за предпазване на дихателните пътища от снежния прах. Когато се попадне в Лавина, е необходимо с плувни движения да се правят опити за задържане на повърхността или за изскачане встрани, за което има известна вероятност. Особено важен е моментът, когато снежните маси спират своето движение. Ако това става при противонаклон, се получават крайно опасни въртеливи обръщания на снега, които могат да въвлекат право надолу задържалия се до този момент на повърхността планинар. Ето защо е необходимо точно тогава да се направи енергично отхвърляне нагоре.
Когато снегът спре своето движение, той здраво притиска от всички страни попадналия в него. Всякакви движения вече са невъзможни. И все пак, ако повърхността на снега е много близко (това се разбира чрез по-светлия оттенък на снежната маса в дадена посока), могат да се направят убилия за освобождаване на малка пролука за въздух. Това рядко може да бъде успешно и затова бързо следва да се прецени дали не е по-добре да се стой неподвижно и да се пести и без това малкото въздух около лицето. Викането е полезно само в случай, че се разбере, че спасителите се намират над затрупания. АКО затрупването е по-дълбоко, около Пострадалия се е разпрострял пълен мрак. Той губи чувство за ориентировка и само чрез плюване може да разбере в каква посока е земята под него. В такива моменти също е необходимо спокойствие. Има случаи на часове й дни, прекарани под снежните пластове, и дори след загуба на съзнанието затрупаният може да бъде спасен при успешна спасителна акция.
лавина, лавини, опасности, ОПАСНОСТИ В ПЛАНИНАТА, планина, туризъм